"— Какво си спомняш за този брак?
— Краят му. Имах главоболие, по-дълго от самия брак."
Кристин Хана
"Между сестри"

Студен януарски ден. Момиче и момче бавно се изкачваха по моста между двете езера. В ръцете си държаха чашки с горещ ябълков пунш, около ръката на младежa беше увита кучешка кашка, териерът подръпваше радостно стопанина си в очакване на една студена, но дългоочаквана разходка. Седмици наред се налагаше кучето да остава вкъщи, заключен и сам, сам с малкото налични играчки и мебели в окаяното жилище на първия етаж в сграда в най-отдалечения квартал на град, който имаше съмнителна слава. Разпредушинваше плюшените играчки ден след ден и унищожаваше малкото останало на човека, чиято ръка го хранеше.

Стигнаха до върха на моста. Оттам се откриваше прекрасна гледка към кристалноясната вода, в която плуваха патици. Момчето метна кучешка бисквитка от моста, тя падна във водата и изгладнелите патици заплуваха бързо към нея. Каква заблуда! Хората наоколо се усмихваха и поздравяваха, радваха се на младите влюбени, които разхождат кучето в природата, забавляват се и пият горещ пунш в един зимен неделен следобед. "Внимавай на кого завиждаш"- пее в една от най-запомнящите си песни една кръчмарска певица. Момчето и момичето изглеждаха щастливи и влюбено, но това беше история с изтекъл срок. Зад тях стояха грозни изневери, редица скандали и побои, наркотици, отломки от счупени мебели, посуда, сърца и един развод. Както и патките, хората се бяха заблудили.

Кучето ги задърпа по пътя надолу, тичаше, оглеждайки минувачите. Искаше да играе с другите кучета и още щом ги видеше отдалече, приклякваше и лягаше на земята с цялото си телослужение, включително и главата. Очакваше. Понякога това отнемаше повече от няколко минути. Понякога другите кучета дори не го помирисваха или се заиграваха с него за няколко секунди и го оставяха, а то ги гледаше как отминават с тъжен, но някак си разбиращ поглед. Не се отказа. Приличаше на стопанина си.

Двамата продължиха да се смеят, наранявайки се, отвреме навреме течеше някоя сълза по страните им. Бяха странни, тъжни и щастливи, носталгични и гледащи в бъдещето. Искаха да бъдат там, но и да избягат, точно както преди пет години, когато решиха да бъдат заедно напук на всичко и точно както преди, когато решиха да се разделят напук на всичко. Тя реши. Той беше решил преди това. По време на развода се ляха толкова безмълвни сълзи, че на излизане от залата,  иначе почти немият адвокат,  леко сконфузен и видимо объркан, им каза, че биха могли да се оженят отново след един месец. След това прехапа устни, не особено убеден, дали това щеше да ги успокои или обратното.

Между две от езерата имаше нещо като мостче, изградено от пясък. От другата страна, на малкото островче, имаше много плътна растителност, но и две пътечки. Внезапно в далечината се появи огормно, черно куче, с изключително дълга козина. Малкият териер приклекна и легна на земята, както винаги. За учудване на двамата бивши влюбени и на стопаните на териера, двете животни се заиграха, не след дълго започнаха да се ръмжат заплашително. Голямото куче осъзнаваше превъзходството си и сякаш дори лаят му бе снизходителен. Териерът инстинктивно усети, че доскорошният му партньор в игрите вече не беше добронамерен. Чераната топка косми се втурна разярена към него, но той скочи в езерото и заплува, нещо, което противникът му не можеше да си позволи. Осъзнавайки слабостта си, другото куче залая още по-свирепо и скочи във водата. Няколко минути по-късно, цялото подгизнало, с много мъки излезе на брега, козината му тежеше много и в погледа му се четеше известно отчаяние. Момичето погледна момчето, замисли се и каза, че си тръгва. "Пак ли?".

По пътя навръщане заваля сняг. Първият за сезона. Внезапно. Красив. Сипеше се на парцали над бистрите езера.

Той ѝ предложи да я закара до тях, до новия ѝ живот, не пожела да слезе от колата. Там сняг нямаше. След няколко часа ѝ се обади по телефона за да ѝ каже, че вече дори не са останали следи от снега. Той все още мислеше за нея, а тя – за кучето.